Гагаузи
тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание / From Wikipedia, the free encyclopedia
Гагаузите (на гагаузки: Gagauzlar) са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание, избягала заедно с днешните бесарабски българи (т.нар. тукани) от българските земи на Османската империя през XIX в.[3] Прогонени от османската заплаха, те се установяват в Руската империя, главно в Бесарабия, поделена днес между Украйна и Молдова, като в последната сега е тяхната новопровъзгласена автономна република Гагауз Ери. През Втората световна война Сталин депортира много гагаузи в Средна Азия към Сибир. Неизселили се гагаузи живеят в днешните граници на България (Добруджа, Варненско и Ямболско и др.), на Румъния (Северна Добруджа), на Гърция (Зиляховско и преселници от Одринско в Беломорието – регионът на Орестиада) и на Турция (Одринско).
Гагаузи Gagauzlar | |
Гагаузи в традиционни дрехи | |
Общ брой | 126 010[1] |
---|---|
По места | Молдова: 126 010 Украйна: 31 923 Турция: 15 000 Русия: 13 690 Беларус: 204 Латвия: 91 България: 40 Естония: 35 Литва: 18 Румъния: 5 |
Език | Гагаузки език |
Религия | християнство, православие[2] |
Сродни групи | българи, молдовани, турци и други тюркски народи |
Разпределение на гагаузите в Молдова | |
Гагаузи в Общомедия |