Въстание Мау Мау
From Wikipedia, the free encyclopedia
Въстанието Мау Мау (1952 – 1960), известно още като въстанието на Мау Мау, извънредното положение в Кения и бунта на Мау Мау, е военен конфликт в британската колония Кения (1920 – 1963) между Кенийската армия за земя и свобода (KLFA), позната и като Мау Мау, и британските власти.[1]
Въстание Мау Мау | |||
Великобритански войници ескортират провизии нащрек за бойци на Мау Мау. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1952 - 1960 | ||
Място | Британска Кения | ||
Резултат | Британска победа | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Въстание Мау Мау в Общомедия |
Доминирана от народите кикую, меру и ембу, KLFA привлича и представители на народите камба и масаи, които се бият срещу белите европейски заселници в Кения, британската армия и местния кенийски полк (включващ британски колонисти, местни спомагателни милиции, и пробритански настроени кикую).[2]
Залавянето на бунтовническия лидер фелдмаршал Дедан Кимати на 21 октомври 1956 г. ознаменува поражението на Мау Мау и по същество прекратява британската военна кампания.[3] Въстанието обаче оцелява до независимостта на Кения от Великобритания, водено главно от части, включващи представители на меру, водени от фелдмаршал Муса Мвариама и генерал Баймунги. Баймунги, един от последните генерали на Мау Мау, е убит малко след като Кения постига независимост.[4]
KLFA не успява да привлече широка обществена подкрепа.[5] Франк Фюреди, във „Войната на Мау Мау в перспектива“, предполага, че това се дължи на британската политика на разделяй и владей.[6] Движението Мау Мау остава вътрешно разделено, въпреки опитите за обединяване на фракциите. Междувременно британците прилагат разработената стратегия и тактика за потискане на въстаниците, доказала се като успешна в малайската извънредна ситуация (1948 – 60).[7] Въстанието Мау Мау създава разрив между европейската колониална общност в Кения и населението във Великобритания,[8] а също така и води до насилствени разделения в общността на кикую. „Голяма част от борбата прониза самите африкански общности, вътрешна война, водена между бунтовници и така наречените „лоялисти“-африканци, които взеха страната на правителството и се противопоставиха на Мау Мау.“ [9] Потискането на въстанието Мау Мау струва на Великобритания 55 милиона паунда[10] и причинява най-малко 11 000 жертви, като някои оценки са значително по-високи.[11] Това включва 1090 екзекуции в края на войната, най-масовото
прилагане на смъртно наказание в историята Британската империя.[11]