Въздушен таран
From Wikipedia, the free encyclopedia
Въздушен таран е вид въздушен бой, при който пилотът извършващ тарана, нанася удар върху самолета на противника със собствения си самолет. Най-често причината е, че той няма повече муниции и най-вече желанието му да нанесе максимални вреди на противника.
- Вижте пояснителната страница за други значения на таран.
Първият известен таран е извършеният от руския летец Нестеров през 1914 година.
Възможен е въздушен таран върху наземна или водна цел (кораб).
В България и в чужбина най-известен таран, извършен от български летец, е този на летеца Димитър Списаревски на 20 декември 1943 г. в небето над София.