Вулканичен нек
From Wikipedia, the free encyclopedia
Некът (гърловина, вулканична тапа) е стълбовидно магмено тяло с относително малки напречни размери и вертикално удължено, което запълва гърлото на вулкана и застива в него. Формированието се отнася към типа на несъгласните интрузии, т.е. пресича пластовете на скалите, в които се вмества.[1] Названието произлиза от английската дума neck, означаваща „врат“.[2] При разрушаване на вулканичния конус тази земна форма остава да стърчи като огромна колона, забита в околните скали.[3] Понякога нековете са всичко, което остава от най-мощните ерупции след милиони години, подложени на въздействието на вятър, вода и температурни промени.[4]
- Вижте пояснителната страница за други значения на НЕК.