Вселенски събор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Вселенските събори (на гръцки: Οικουμενικές Σύνοδοι) са събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение. След като император Константин гарантира толерантността към християнството в рамките на Римската империя, епископите от различните седалища започват да се събират на събори, за да решават доктринални въпроси, въпроси на юрисдикцията и на развитието на институцията. Техните решения са общовалидни и абсолютни. Първите седем събора, които се признават и от източната, и от западната църква, са свикани от императора, който има грижата и за изпълнението на техните решения на територията на империята. Започвайки от Третия вселенски събор, доктриналните различия довеждат до неучастие на някои представители от дотогава единната християнска църква. Така някои епископи не участват изобщо или участват, но не приемат решенията. Духовниците на Православната църква приемат за легитимни седем вселенски събора. Епископите от Църквата на Изтока участват само в първите два. Приемането на авторитета и решенията на съборите е различно сред различните християнски деноминации. Поради споровете по христологични и други теми някои от тях приемат едни събори, а други отхвърлят, което води до разкол (схизма).