Взрив в кулата на линкора „Айова“ (1989)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Взривът в кулата на американския линкор „Айова“ (USS Iowa, BB-61) се случва по време на учебни стрелби в помещението на централното 16-дюймово оръдие на кула № 2 на 19 април 1989 г.
В резултат загиват 47 души от екипажа на кораба, кулата получава сериозни повреди. По този повод са предприети две разследвания, едно от ВМС на САЩ, другото – от Сметната палата на САЩ и изследователската организация на министерството на енергетиката на САЩ Sandia National Laboratories. Разследванията водят до противоречиви резултати.
Първото разследване на причините на взрива, проведено от флота, стига до извода, че взривът е организиран от един от членовете на екипажа на кулата – Клейтън Хартуиг, който загива при взрива. В хода на разследването има многобройни изтичания на информация в СМИ (по-късно приписани на офицери от флота и следователи), съгласно които Хартуиг и друг матрос, Кендъл Труит, са се намирали в хомосексуална отношения и Хартуиг е устроил взрива след като отношенията им се влошават. Въпреки това, в доклада си флотът заключава, че няма доказателства за това, че Хартуиг е хомосексуалист, но има свидетелства, че има склонност към самоубийство и е устроил взрива, използвайки електронно или химическо устройство.
Роднини на пострадалите, средствата за масова информация и членове на Конгреса подлагат изводите на флота на рязка критика. Комисиите на Камарата на представителите на САЩ и Сената по въоръжените сили провеждат слушания свързани с разследването на действията на следствието на флота и по-късно публикуват доклади, в които изводите на флота са подложени на съмнение. Изказана е версия, че взривът е следствие на експерименти по стрелба с усилени барутни заряди, които се провеждат от старши офицери на кораба. Sandia National Laboratories отделя екип специалисти, за да окаже техническо съдействие на Сметната палата.
В своя обзор „Сандия“ установява, че барутните картузи, поставени в оръдието, са пренатъпкани и взривът може да стане и по тази причина. Последващата проверка на сценария с пренатъпкването от специалисти на флота показва, че пренатъпкването може да предизвика взрив в казенника на оръдието. Специалистите на „Сандия“ също установяват, че веществените доказателства не поддържат теорията на флота за това, че взривът е предизвикан от електронен или химически детонатор.
Във връзка с новите открития флотът, с помощта на „Сандия“, възобновява разследването. През август 1991 г. „Сандия“ и Сметната палата съставят свои доклади. В тях като предполагаема причина за взрива е посочена претоварване на казенника на 16-дюймовото оръдие с картузи. Флотът изразява несъгласие с мнението на „Сандия“ и заключава, че причината за взрива не може да бъде определена. Флотът изразява съболезнования на семейството на Хартуиг и закрива разследването.