Велика китайска стена
From Wikipedia, the free encyclopedia
Великата китайска стена (на традиционен китайски: 長城, на опростен китайски: 长城, на пинин: Chángchéng, „Дълга стена“ или на традиционен китайски: 萬里長城, на опростен китайски: 万里长城, на пинин: Wànlǐ Chángchéng, „Стена, дълга 10 000 ли“) е система от отбранителни съоръжения в Китай, изградени от камък, тухли, уплътнен земен насип, дърво и други материали.
Велика китайска стена 萬里長城 | |
Местоположение в Хъбей | |
Вид | Стена |
---|---|
Местоположение | Китай |
Конструкция | Зидана |
Изграждане | III век пр. Хр. – XVII век |
Височина | 5 m |
Световно наследство на ЮНЕСКО | |
В регистъра | 438 |
Регион | Азия и Океания |
Тип | Културно |
Критерии | i, ii, iii, iv, vi |
Вписване | 1987 (11-а сесия) |
Велика китайска стена в Общомедия |
Строена е като цяло от изток на запад по историческата северна граница на страната за нейната защита от нападенията на различни номадски народи от Евразийската степ. Няколко отделни стени са построени още през VII век пр. Хр.,[1] а през следващите столетия те са свързани в едно, разширени и усилени и получават името Великата стена.[2] Особено известна е стената, строена през 220 – 206 година пр. Хр. от Цин Шъхуан, първия китайски император, от която не е останало почти нищо. Великата стена е реконструирана, поддържана и подобрявана от различни династии, като по-голямата част от запазеното до наши дни е от епохата на династията Мин (1368 – 1644).
Освен за отбранителни цели Великата стена се използва и за осъществяване на граничен контрол, позволявайки ефективното налагане на мита на превозваните по Пътя на коприната стоки, ограничаване или насърчаване на търговията и контрол на имиграцията и емиграцията. Отбранителните възможности на стената са усилени с изграждането на наблюдателни кули, казарми, гарнизони, системи за димна или светлинна сигнализация, както и от използването на трасето на самата стена като транспортен коридор.
Граничните стени, изграждани през вековете, следват различни направления. Взети заедно, те пресичат страната от град Дандун на изток до езерото Лобнор на запад и от днешната китайско-руска граница на север до Цинхай на юг, описвайки дъга приблизително по южната граница на монголските степи. Подробни археологически изследвания, използващи съвременни технологии, стигат до заключението, че построените от династията Мин стени са с дължина 8850 километра.[3] Това включва 6259 километра същински стени, 359 километра окопи и 2232 километра естествени прегради, като възвишения и реки.[3] Според друго изследване стената с всички нейни разклонения достига 21 196 километра.[4] Днес Великата китайска стена е приемана за едно от най-впечатляващите архитектурни постижения в историята на човечеството.[5]