Болцманов мозък
From Wikipedia, the free encyclopedia
Болцманов мозък се нарича мисловен експеримент, според който е по-вероятно един мозък да се образува спонтанно в нищото (с фалшива памет за своето минало), отколкото цялата Вселена да е произлязла по начина, описан в космологията. Физиците използват този мисловен експеримент като аргумент reductio ad absurdum за оценяване на съперничещи си научни теории.
Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
За разлика от мисловните експерименти „мозък в буркан“, които се отнасят до усещанията и мислите, Болцмановите мозъци се използват в космологията за изпробване на предположения относно термодинамиката и развитието на Вселената. В течение на достатъчно дълго време случайните флуктуации биха могли да причинят спонтанно образуване на каквато и да е структура с произволна степен на сложност, включително работещ човешки мозък. В този мисловен експеримент Болцмановият мозък е напълно оформен мозък, пълен със спомени за цял човешки живот и възникващ от термодинамичното равновесие. Сценарият първоначално включва само един мозък с фалшиви спомени, но физикът Шон Каръл отбелязва, че цели човешки тела, дори цели светове и звездни системи е по-вероятно да са Болцманови тела в една вселена със случайни флуктуации.[1]
Идеята е наречена на името на австрийския физик Лудвиг Болцман (1844 – 1906). През 1896 г. той публикува теория, чрез която се опитва да обясни защо Вселената е по-подредена, отколкото предсказва термодинамиката. Болцман предлага няколко обяснения. Едно от тях гласи, че след като Вселената рано или късно стигне до „топлинна смърт“ (състояние на термодинамично равновесие, в което ентропията е максимална и всякакви процеси са невъзможни), тя все някога ще претърпи спонтанна флуктуация към по-подредено състояние (с по-ниска ентропия), например Вселената, в която живеем. Тъй като малките флуктуации са по-вероятни от големите, то Болцмановият мозък (подреден мозък в хаотичен свят) е по-вероятен от една подредена вселена.[2]
Болцмановият мозък придоби ново значение около 2002 г., когато някои космолози започнаха да се безпокоят, че в много теории за Вселената е по-вероятно човешките мозъци да възникнат от случайни флуктуации; това води до заключението, че хората може би грешат за спомените си и всъщност са Болцманови мозъци.[3][4] Когато се приложат към по-новите теории за мултивселената, аргументите за Болцмановия мозък са част от нерешения проблем с измерването в космологията.