Бесове
роман от Фьодор Достоевски / From Wikipedia, the free encyclopedia
„Бесове“ е роман на руския писател Фьодор Достоевски от 1871 година. Счита се за един от петте шедьовъра на писателя, редом с романите „Юноша“, „Престъпление и наказание“ (1866), „Идиот“ (1869) и „Братя Карамазови“ (1880) – „Петокнижието на Достоевски“.
Бесове | |
Бѣсы | |
Автор | Фьодор Достоевски |
---|---|
Създаване | |
Първо издание | 1871 – 1872 г. Русия |
Оригинален език | руски |
Начало | Приступая к описанию недавних и столь странных событий, происшедших в нашем, доселе ничем не отличавшемся городе, я принужден, по неумению моему, начать несколько издалека, а именно некоторыми биографическими подробностями о талантливом и многочтимом Степане Трофимовиче Верховенском. |
Бесове в Общомедия |
„Бесове“ е социална и политическа сатира, психологическа драма и трагедия. Джойс Каръл Оутс я описва като най-обърканият и изпълнен с насилие роман на Достоевски, както и най-удовлетворяващата му „трагична“ творба.[1]
„Бесове“ е алегория за потенциалните катастрофални последици от политическия и морален нихилизъм завладял Русия от 1860 година нататък. В основата на романа е случаен град, който става център на трагични събития и изпада в хаос, след като негови жители решават да извършват революционна дейност оркестрирана от гения на Пьотър Верховенски. Мистериозният аристократичен характер на Николай Ставрогин, който е контрапункт на Верховенски, оказва изключително влияние върху умовете и сърцата на почти всички герои в романа. Идеалистичното и повлияното от Запада поколение от 40-те години на 19 век, в лицето на Степан Трофимович (баща на Пьотър Степанович и детски учител на Ставрогин), се явява като несъзнателен катализатор и безпомощен съучастник на бесовете, които обземат града.