Бенито Мусолини
италиански политик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Бенито Амилкаре Андреа Мусолини (на италиански: Benito Amilcare Andrea Mussolini) е италиански политик и журналист, лидер на Националната фашистка партия (Partito Nazionale Fascista, PNF).
Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 42 минути. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка на превода. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Бенито Мусолини Benito Mussolini | |
италиански политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Италия |
Националност | Кралство Италия Република Сало |
Учил в | Лозански университет |
Работил | журналист • политик |
Политика | |
Партия | Републиканска фашистка партия (1943 г. – 1945 г.) Национална фашистка партия (1921 г. – 1943 г.) Италианска социалистическа партия (1901 г. – 1914 г.) Италиански съюз на борбата (1919 г. – 1921 г.) |
Дуче на фашизма | |
23 март 1919 – 25 април 1945 | |
27-и министър-председател на Италия | |
31 октомври 1922 – 25 юли 1943 | |
министър на войната | |
22 юли 1933 – 25 юли 1945 | |
Военна служба | |
Звание | маршал |
Години | 1915 – 1917 1935 – 1945 |
Служил на | Кралство Италия Република Сало |
Войни | Първа световна война Втора италианско-етиопска война Итало-гръцка война Италианска инвазия в Албания |
Семейство | |
Баща | Алесандро Мусолини |
Майка | Роза Малтони |
Съпруга | Ракеле Мусолини (16 декември 1915 – 28 април 1945) |
Партньор | Клара Петачи (1932 – 28 април 1945)[1] |
Деца | Бруно Мусолини Еда Мусолини Виторио Мусолини Анна Мария Мусолини Романо Мусолини Бенито Албино Далзер |
Други роднини | Галеацо Чано (зет) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Бенито Мусолини в Общомедия |
Той управлява Кралство Италия като министър-председател от 1922 до 1925 г., когато отхвърля демокрацията, и като диктатор до 1943 г., след като установява първата фашистка диктатура.[2]
Известен като Дуче („Лидерът“), Мусолини е създател на италианския фашизъм.[3][4][5] През 1912 г. Мусолини е водещ член на Националното ръководство на Италианската социалистическа партия (ИСП)[6], но е изключен заради застъпничеството си за военно участие в Първата световна война, противоположно на позицията на партията за неутралитет. Мусолини служи в Кралската италианска армия по време на войната, докато не е ранен и освободен през 1917 г. Мусолини осъжда остро ИСП, а възгледите му вече се съсредоточават върху национализма вместо социализма, и по-късно основава фашисткото движение, което се противопоставя на егалитаризма[7], а вместо това проповядва революционен национализъм, надхвърлящ класовите граници.[8] След похода към Рим през октомври 1922 г., Мусолини става най-младият министър-председател в италианската история до назначаването на Матео Ренци през февруари 2014 г. След отстраняването на цялата политическа опозиция, чрез тайната си полиция и забрана на трудовите стачки, Мусолини и последователите му консолидират властта си чрез редица закони, които превръщат нацията в еднопартийна диктатура. В рамките на 5 години Мусолини установява диктаторска власт както с правни, така и извънредни средства, и се стреми да създаде тоталитарна държава. Мусолини остава на власт, докато не бива свален от крал Виктор Емануил III през 1943 г., но няколко месеца по-късно става лидер на Италианската социална република, германска марионетна държава в окупирана Северна Италия – Мусолини заема този пост до смъртта си през 1945 г.[9]
В началото на Втората световна война Италия запазва неутралитет, но с напредъка на битката за Франция официално влиза във войната на страната на Германия на 10 юни 1940 г., макар и да е наясно, че не разполага с военния капацитет и ресурси за провеждане на дълга война с Британската империя.[10] Мусолини разчита, че след сключването на очакваното френско примирие Италия би могла да получи териториални отстъпки от Франция, а след това да съсредоточи войските си върху голяма офанзива в Северна Африка, където италианските сили превъзхождат британските.[11] Британското правителство обаче не приема предложения за мир, които биха включвали признаването на победата на Оста в Източна и Западна Европа, плановете за германско нахлуване в Англия се провалят и войната продължава. През лятото на 1941 г. Мусолини изпраща италиански войски за нахлуването в Съветския съюз, а през декември Италия обявява война на САЩ. През 1943 г. Италия претърпява тежки загуби: до февруари Червената армия напълно унищожава италианския контингент в СССР, през май силите на Оста губят в Северна Африка, на 9 юли съюзниците нахлуват в Сицилия, а след Битката при Курск става ясно, че германската офанзива върви към провал. В резултат на това в началото на 25 юли Големият съвет на фашизма сваля доверието си от Мусолини. По-късно същия ден кралят го уволнява като глава на правителството и нарежда да бъде затворен. На 12 септември 1943 г. при Операция Дъб Мусолини е спасен от плен от германски парашутисти и командоси от Вафен-СС, водени от майор Ото-Харалд Морс.
Адолф Хитлер, след среща с освободения бивш диктатор, поставя Мусолини на власт на марионетния режим в Северна Италия, известен като Република Сало. В края на април 1945 г., след почти пълната загуба, Мусолини и неговата любовница Клара Петачи се опитват да избягат в Швейцария[12], но и двамата са заловени от италиански комунистически партизани и са екзекутирани чрез разстрел на 28 април 1945 г. край езерото Лаго ди Комо. След това тялото му е отнесено в Милано, където е окачено с главата надолу на бензиностанция, за да се потвърди публично смъртта му.[13]