Баринго
From Wikipedia, the free encyclopedia
Езерото Баринго е част от системата на Източноафриканската рифтова долина и е едно от седемте вътрешни езера, които я отводняват.[1] То е второто от север на юг по нейното протежение и се намира в източната част на Кения. Езерото е описано за първи път от Джоузеф Томсън през 1883 година. Девет години по-късно, през 1892 г., английският геолог Джон Уолтър Грегъри обяснява създаването на Източноафриканската рифтова долина, базирайки се на наблюденията си върху Баринго.[2] Езерото носи названието си от местната дума Mparingo, означаваща езеро.[3]
Баринго | |
— сладководно, безотточно — | |
0.633333, 36.083333 | |
Местоположение | Африка, Кения – Източноафриканска рифтова долина |
---|---|
Координати | 0°37′00″ с. ш. 36°38′00″ и. д.0.616667° с. ш. 36.633333° и. д.0.616667, 36.633333 |
Притоци | Ел Моло, Перкера, Ол Арабел, Макутан, Тангулбей, Ендао и Чемерон |
Отток | Няма |
Дължина | 20 km |
Ширина | 8 – 11 km |
Площ | 108 km2 |
Дълбочина | средна годишна 2,5 m |
Надм. височина | 1000 m |
Баринго в Общомедия |
Езерото е изключително важно за местните племена, които ползват водите му както за битови нужди, така и за напояване и водопой на домашните животни. Други важни аспекти са генерирането на приходи чрез туризъм, опазване на биологичното разнообразие и риболова.[1]