Астма
From Wikipedia, the free encyclopedia
Астмата (на гръцки: ἅσθμα, ásthma – задъхване), наричана още бронхиална астма, е често срещано хронично възпалително заболяване на бронхите, което се характеризира с наличието на променливи и повтарящи се симптоми, обратима обструкция на въздушния поток и бронхоспазъм.[2] Често срещаните симптоми включват хриптене, кашлица, стягане в гърдите и диспнея.[3] Астмата е вследствие на алергична реакция на организма или емоционален стрес. Съпътствано е с епизоди на задъхване, недостиг на въздух, болки в гърдите и кашлица. Между епизодите хората обикновено се чувстват добре. Астмата се свързва с отслабналите имунни функции на организма. Тя може да се прояви в слаба форма, но може да се превърне и в опасност за живота на пациента. Лекува се с лекарства и смяна на климата. Смята се, че причината за поява на астма е комбинацията от генетични фактори и фактори на околната среда.[4] Диагнозата астма обикновено се основава на модела на симптомите, отговора към терапията с течение на времето и спирометрията (FEV1).[5] Астмата се класифицира клинично според честотата на симптомите, форсирания експираторен обем за една секунда (FEV1) и скоростта на върховия експираторен дебит.[6] Астмата може да се класифицира и като атопична (външна) или неатопична (вътрешна),[7] като атопията се свързва с предразположеност към развиване на реакции на свръхчувствителност от тип 1.[8]
Астма | |
Тръби, използвани за измерване процента на върховия експираторен поток, важен за мониторинга и диагностиката на астмата [1]. | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | J45 |
МКБ-9 | 493 |
OMIM | 600807 |
База данни DiseasesDB | 1006 |
База данни MedlinePlus | 000141 |
База данни eMedicine | статия/806890 |
Мед. рубрики MeSH | D001249 |
Астма в Общомедия |
За лечение на остри симптоми обикновено се използва инхалаторен бързодействащ бета-2 агонист (като напр. салбутамол) и перорални кортикостероиди.[9] В много тежки случаи може да се наложи интравенозно приложение на кортикостероиди, магнезиев сулфат и хоспитализация.[10] Симптомите могат да бъдат предотвратени както чрез избягване на тригери като напр. алергени[11] и дразнители, така и чрез употребата на инхалаторни кортикостероиди.[12] Бета агонисти с продължително действие (ДДБА) или левкотриен антагонисти могат да се използват като допълнение към инхалаторните кортикостероиди, ако симптомите на астма останат неконтролирани.[13] След 70-те години на ХХ век разпространението на астма значително се е увеличило. През 2011 г. са засегнати между 235 и 300 милиона души по света,[14][15] като това включва около 250 хил. смъртни случая.[15]