Асемблерен език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Асемблерен език е език за програмиране от ниско ниво, който е свързан с конкретен процесор и не може да бъде пренесен без значителни изменения към машина с различна компютърна архитектура и набор от инструкции. Това е в контраст с повечето езици за програмиране от високо ниво, които са съвместими с различни архитектури, но изискват превеждане или компилиране. Специализираният системен софтуер, който преобразува инструкциите от асемблерен език в машинен код, се нарича асемблер, а процесът на преобразуване е познат като асемблиране на кода.
- Тази статия е за програмния език. За системния софтуер вижте Асемблер.
Асемблерен език | |
Motorola MC6800 асемблерен файл, показва оригиналния асемблерен език | |
Парадигма | императивно програмиране |
---|---|
Реализиране през | 1947 (преди 77 г.) |
Асемблерен език в Общомедия |
За представянето на всяка процесорна операция или инструкция от ниско ниво в асемблерния език се използва мнемоника. Типичните операции изискват един или повече операнди, за да образуват цялостна инструкция и повечето асемблери за целта може да приемат като операнди етикети, символи и изрази, за да освободят програмиста от досадните изчисления на ръка. Макро-асемблерите съдържат улесняващи макрокоманди, така че инструкциите на асемблерен език се представят обобщено чрез едно име и това име да може да се използва за вмъкване в друг код. Много асемблери предоставят допълнителни инструменти за улесняване на разработката на програми, за контролиране на процеса на асемблиране и за подпомагане на дебъгването.
Вижте долу раздела с Терминология за информация относно непоследователната употреба на термините асемблерен език и асемблер