Аналогов компютър
From Wikipedia, the free encyclopedia
Аналоговият компютър е вид компютър, който използва аналогов сигнал - променливите стойности на физични величини (например електрически, механични или хидравлични величини) - за моделиране на изследвания процес. За разлика от него, цифровият компютър представя различните величини символично с цифрови сигнали - дискретни стойности на времето и амплитудата на сигнала.
Аналоговите компютри могат да имат много различна степен на сложност. Най-простите представлява сметачни линии и номограми, докато военноморските компютри за управление на огъня и големите хибридни цифрово-аналогови компютри са сред най-сложните.[1] Системите за автоматизация на производството и релейната защита използват аналогови изчисления за осъществяване на контролни и защитни функции.
Аналоговите компютри се използват широко в научни и промишлени приложения дори и след появата на цифровите компютри, защото по това време те обикновено са много по-бързи, но започват да излизат от употреба още през 1950-те и 1960-те години. Все пак, някои от тях остават в експлоатация в някои определени приложения, като например в Авиационен тренажор|авиационни тренажори, самолетни компютри и за обучение на системи за управление в университетите. Някои от най-сложните приложения използват аналогови компютри до 1980-те години, тъй като дигиталните компютри все още нямат необходимата мощност за тях.[2]
Астрономите от векове използват механични аналогови устройства за предсказване на положението на звездите, затъмненията и фазите на луната. За най-стария открит такъв механизъм обикновено се счита механизмът от Антикитира, разработен в средата на 2 век пр.н.е.[1]