Алфредо Стреснер
From Wikipedia, the free encyclopedia
Алфредо Стреснер Матиауда (на испански: Alfredo Stroessner Matiauda) е офицер от Парагвайската армия и президент на Парагвай от 1954 до 1989 г. Той се издига до тази позиция, след като провежда военен преврат през 1954 г. Неговото управление, продължило 35 години (най-дългото в Южна Америка), се характеризира с непрекъснат период на репресии.
Алфредо Стреснер Alfredo Stroessner | |
42-ри президент на Парагвай | |
Мандат | 15 август 1954 – 3 февруари 1989 |
---|---|
Предшественик | Томас Перейра |
Наследник | Андрес Родригес |
Лична информация | |
Роден | Енкарнасион, Парагвай |
Починал | |
Религия | католицизъм |
Съпруга | Елигия Мора |
Деца | 3 |
Полит. партия | Партия Колорадо |
Образование | Военна академия Франсиско Лопес |
Професия | военен |
Военна служба | |
Години | 1929 – 1989 |
Преданост | Парагвай |
Род войски | Парагвайска армия |
Военно звание | генерал |
Командвания | Парагвайска армия |
Войни/Битки | Война за Гран Чако Парагвайска гражданска война (1947) |
Алфредо Стреснер в Общомедия |
През 1954 г. той отстранява Федерико Чавес и става президент, след като спечелва президентски избори, в които той е единственият кандидат. Непоколебим антикомунист, Стреснер получава подкрепата на САЩ през по-голямата част от управлението си. Законодателната власт и съдилищата са изпълнени с негови поддръжници, което му позволява безмилостно да потиска всякаква опозиция. Той държи страната в постоянно „положение на обсада“, което пренебрегва гражданските права, установява култ към личността и позволява изтезаването и убиването на политически противници. Членството в неговата Партия Колорадо се оказва необходимо условие за кариерно развитие, безплатно здравеопазване и други услуги. Конституцията е изменена през 1967 и 1977 г., за да се узаконят шестте му последователни президентски избори. Стреснер предоставя подслон на изпратения в изгнание аржентински президент Хуан Перон и никарагуанския президент Анастасио Сомоса Дебайле (по-късно убит в Парагвай).
През 1988 г, Стреснер спечелва безпрецедентен осми мандат с мнозинство от над 89% от гласовете. По-малко от година по-късно, среяу него е извършен преврат от военните, воден от бившия му верен приятел генерал Андрес Родригес. Той го изпраща в изгнание в Бразилия, където Стреснер прекарва последните 17 години от живота си. След тежко боледуване, той се опитва да се завърне в Парагвай, за да умре там, но правителството му отказва.