Александър I (Русия)
император на Русия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Александър I Павлович Благословения[1] (12 декември 1777 г., Санкт-Петербург – 1 декември 1825 г., Таганрог) е Всеруски Император и самодържец (от 24 март 1801 г.) от династията Холщайн-Готорп-Романов. По-късно приема и титлите велик княз на Финландия и цар на Полша.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър I.
Александър I Александр I | |
Всеруски Император и самодържец от Холщайн-Готорп-Романов, велик княз на Финландия и цар на Полша | |
Роден |
12 декември 1777 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | 19 ноември 1825 г. (стар стил) (47 г.)
|
Погребан | „Св. св. Петър и Павел“, Санкт Петербург, Русия |
Религия | православие |
Награди | Орден Черен орел Орден на Белия орел Орден на жартиерата Орден за вярност Орден на слона |
Семейство | |
Род | Холщайн-Готорп-Романов |
Баща | Павел I (Русия) |
Майка | Мария Фьодоровна |
Братя/сестри | Николай I Константин Павлович Михаил Павлович Анна Павловна Мария Павловна Александра Павловна Екатерина Павловна Елена Павловна Олга Павловна |
Съпруга | Елизавета Алексеевна (9 октомври 1793 (стар стил) – 19 ноември 1825 (стар стил)) |
Партньор | Мария Наришкина |
Подпис | |
Александър I в Общомедия |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Александър Павлович е най-възрастният син на император Павел I и Мария Фьодоровна.[2] Той наследява трона след като баща му е убит. Управлява Русия по време на Наполеоновите войни, като в различни периоди взема участие в съюз с едната или другата страна. Александър I е сред създателите и основните поддръжници на международната система, установена на Виенския конгрес през 1815 г.
В началото на управлението си провежда умерено либерални реформи, разработени от Неофициалния комитет и Михаил Сперански. Във външната си политика лавира между Великобритания и Франция. През периода 1805 – 1807 г. участва в антифренски коалиции. През 1807 – 1812 г. временно се сближава с Франция. Води успешни войни с Турция (1806 – 1812 г.), Персия (1804 – 1813 г.) и Швеция (1808 – 1809 г.). По време на царуването на Александър I към Русия са присъединени териториите на Източна Грузия (1801 г.), Финландия (1809 г.), Бесарабия (1812 г.), бившето Варшавско херцогство (1815 г.). След Отечествената война през 1812 г., в периода 1813 – 1814 г., оглавява антифренската коалиция на европейските държави. Той е един от ръководителите на Виенския конгрес през периода 1814 – 1815 г. и сред организаторите на Свещения съюз.
В последните години от живота си често говори за намеренията си да се откаже от престола и да се „отдалечи от света“. Неочакваната му смърт от коремен тиф в Таганрог поражда легендата за „старейшината Фьодор Кузмич“. Според тази легенда, в Таганрог е умрял и погребан не Александър, а негов двойник, докато през това време царят живял дълго като старейшина-отшелник в Сибир и умрял в Томск през 1864 г.[3]