Александър Хамилтън
From Wikipedia, the free encyclopedia
Александър Хамилтън (на английски: Alexander Hamilton, 11 януари 1755 или 1757 – 12 юли 1804) е основоположник на САЩ, офицер, икономист, политически философ, сред първите юристи-специалисти по конституционно право и първи министър на финансите на Съединените щати.
Александър Хамилтън | |
1-ви Министър на финансите на САЩ | |
Мандат | 11 септември 1789 – 31 януари 1795 г. |
---|---|
Президент | |
Джордж Вашингтон | |
Предшественик | няма |
Наследник | Оливър Уолкот |
Делегат от Ню Йорк в Конгреса на Конфедерацията | |
Мандат | 1788 – 1789 г. |
Делегат от Ню Йорк в Конституционния конвент | |
Мандат | 1787 – 1787 г. |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Националност | САЩ |
Религия | Епископална при смъртта му |
Съпруга | Елизабет Скайлър Хамилтън |
Деца | Филип Анджелика Александър Джеймс Александър Джон Чърч Уилям Стефан Елайза Хамилтън Холи Филип („Малкият Фил“) |
Полит. партия | Федералистка партия |
Образование | Кралски колеж |
Професия | Офицер Адвокат Финансист Политически философ |
Подпис | |
Военна служба | |
Години | 1775 – 1776 г. Опълчение 1776 – 1781 г. 1798 – 1800 г. |
Преданост | Ню Йорк (от 1776) САЩ (от 1777) |
Род войски | Континентална армия Армия на САЩ |
Военно звание | Първоначално: Лейтенант (Артилерия) Най-високо: Генерал-майор |
Войни/Битки | Американска война за независимост Битка при Уайт Плейнс Битка за Трентън Битка при Принстън Обсада на Йорктаун Квази-война |
Александър Хамилтън в Общомедия |
Наричан е „човекът, който има най-голяма заслуга за проектирането правителството на Съединените щати“.[1] Като министър на финансите, Хамилтън е основен автор на икономическата политика на администрацията на Джордж Вашингтон. Той е основател и лидер на Федералистката партия, която се противопоставя на Демократическата-републиканска партия, водена от Томас Джеферсън и Джеймс Медисън.
Роден и отгледан на карибски острови, Хамилтън учи в Кралския колеж (днес Колумбийски университет) в Ню Йорк. Участва в Американската война за независимост като капитан на артилерийска рота от опълчението. По-късно става старши адютант[2] и доверено лице на американския главнокомандващ, генерал Джордж Вашингтон и ръководи три батальона в обсадата на Йорктаун. Избран е за делегат на Континенталния конгрес, но се оттегля, за да работи като адвокат и да основе Банката на Ню Йорк. Той става член на законодателното събрание на щата Ню Йорк и по-късно се завръща в Конгреса. Хамилтън е един от нюйоркските делегати на Филаделфийския конвент, който приема Конституцията през 1787 г. и е единственият нюйоркчанин, който я подписва. В подкрепа на новата конституция, Хамилтън участва в написването на есетата от сборника Федералистът, който продължава да бъде важен източник за конституционно тълкуване.
Назначен е за министър на финансите в новото правителство на Джордж Вашингтон и заема поста от 1789 до 1795 г.[3] Като министър на финансите оказва голямо влияние върху политиката на правителството. Като почитател на британската политическа система, Хамилтън е националист, който поставя ударението на силно централизирано правителство и успява да прокара тълкуване на Конституцията, според което става възможно финансирането на националния дълг като щатските дългове се консолидират с националния и се създаде национална банка, наречена Първа банка на САЩ. Тези действия са финансирани най-вече от вносните мита и от нов акцизен данък върху уискито.
Когато става известно, че Хамилтън има връзка с Мария Рейнолдс, репутацията му е опетнена. Въпреки това продължава да играе активна роля в политическия живот и след оставката си през 1795 година, завръщайки се към практикуването на право в Ню Йорк. Особено активен е по време на президентските кампании от 1796 и 1800 г., но не успява да наложи предпочитаните от него кандидати. Има силно влияние върху администрацията на президента Адамс (1797 – 1801).
Членът на американската конституция, изискваща кандидатите за президент да бъдат „естествено-родени граждани“, е отменен за хора като Хамилтън, които са родени другаде, но са били граждани на САЩ по време на приемането на Конституцията. Самият той така и не се възползва от възможността да се кандидатира за президент. В периода на войната по море с Франция („квази-войната“) е на практика начело на армията, защото рангът му е втори след главнокомандващия Вашингтон, като последният не напуска имението си. На изборите през 1800 г. Хамилтън се противопоставя на кандидатурата на Адамс и това обуславя неуспеха му, а когато Джеферсън и Бър получават равен брой гласове в електоралната колегия, Хамилтън спомага за поражението на личния си враг Бър и за избирането на Джеферсън за президент. С приближаването на следващите избори през 1804 г. Хамилтън отново се противопоставя на кандидатурата на Бър. Кулминацията на тяхната вражда е дуел, в който Хамилтън е смъртоносно ранен и умира на следващия ден.[4]