Александър Солженицин
руски писател / From Wikipedia, the free encyclopedia
Алекса̀ндър Иса̀евич Солженѝцин (на руски: Алекса̀ндр Иса̀евич Солженѝцын; на английски: Aleksandr Solzhenitsyn) е руски писател, драматург, историк и дисидент от втората половина на XX век. Основните му произведения са свързани с историята на Русия: Архипелаг Гулаг, В първия кръг, Червеното колело, Матрьонината къща, Един ден на Иван Денисович, Раково отделение[1][2]. Благодарение на него хората извън Съветския съюз научават за системата на съветските лагери за принудителен труд ГУЛАГ.
Александър Солженицин Александр Исаевич Солженицын | |
руски писател | |
14 февруари 1974 г. | |
Роден |
11 декември 1918 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Ново Донско гробище, Москва, Русия |
Религия | Руска православна църква |
Награди | Нобелова (1970) |
Литература | |
Жанрове | Повест, разказ, публицистика, есе, роман, лексикография, Миниатюра |
Известни творби | „Един ден на Иван Денисович“ „Архипелаг Гулаг“ „Двеста години заедно“ |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | www.solzhenitsyn.ru |
Александър Солженицин в Общомедия |
Участник е във Великата отечествена война, но още по време на войната е арестуван и изпратен в лагер. Реабилитиран през 1956 г., работи като учител и започва да пише. Първото му произведение Един ден на Иван Денисович е публикувано в списание „Новый мир“ през 1962 г. и се превръща в литературно събитие. В същото списание публикува и още няколко разказа, но скоро отношението на официалните власти се променя поради критичното му отношение към съветските порядки, което се запазва през цялото време на живота му в СССР. Удостоен е с Нобелова награда за литература за 1970 г., но съветските власти не печатат произведенията му, а те се разпространяват в СССР чрез самиздат и се печатат в чужбина. След като „Архипелаг Гулаг“ е публикуван в чужбина, през 1974 г. Солженицин бива прокуден от родината си. Живее известно време в Швейцария и САЩ, но след разпадането на СССР се завръща в Русия през 1994 г. Избран е за академик на Руската академия на науките (1997)[3].