Александър Глазунов
руски композитор / From Wikipedia, the free encyclopedia
Александър Глазунов (Александър Константинович Глазунов, на руски: Алекса́ндр Константи́нович Глазуно́в, Aleksandr Konstantinovič Glazunov; на френски: Glazounov), роден на 10 август[1]1865, починал на 21 март 1936, е руски композитор от късния руски романтичен период, музикален педагог и диригент. Той е директор на Санктпетербургската консерватория между 1905 и 1928 година, като продължава да се води директор до 1930 година, въпреки че напуска Съветския съюз през 1928 година и не се връща.[2] Най-известен ученик на консерваторията от неговото време в ранните години на Съветския съюз е Дмитрий Шостакович.
Александър Глазунов Александр Константинович Глазунов | |
руски композитор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия |
Работил | композитор, диригент, музикален педагог |
Музикална кариера | |
Стил | класическа музика |
Инструменти | пиано |
Направление | късен руски романтизъм |
Активност | 1882 – 1934 |
Влияния | от: „Могъщата петорка“; . върху: Шостакович, Стравински |
Семейство | |
Съпруга | Олга Николаевна Гаврилова |
Уебсайт | |
Александър Глазунов в Общомедия |
Значимостта на Глазунов е в успешното съчетаване на националните елементи и космополитното в създаване на руска по звучене музика. Макар той да е пряк наследник на Балакиревския национално-украсен стил, той клони повече към бородиновото епично величие, като усвоява и редица други влияния. Те включват оркестровата виртуозност на Римски-Корсаков, лиричността на Чайковски и майсторството на контрапункта на Танеев. Неговите слабости са проблясъци на схоластичност, което понякога надделява над вдъхновението и еклектичността му, и което може да отнеме от оригиналността на неговата музика. По-младите композитори като Прокофиев и Шостакович смятат музиката му за старомодна, но признават и че той си остава композитор с внушителна репутация и стабилизиращо влияние по време на преход и нестабилност.[3]