Алебарда
From Wikipedia, the free encyclopedia
Алебардата е ръкопашно оръжие за две ръце, което се използва най-вече през 14 и 15 век. Думата произлиза от германското Hellebarde, от своя страна образувано от halm (дръжка) и barte (бойна брадва). Оръжието представлява острие на брадва с остър връх, което е поставено на дълга основа. Винаги има кука или шип от задната страна на брадвата, която служи за захващане на конни войски.[1] Обичайната дължина на алебардата е между 1,5 и 1,8 метра.[2] Сходното китайско оръжие дзи понякога се превежда като „алебарда“ в западната литература.[3]