Айнзацгрупи
From Wikipedia, the free encyclopedia
Айнзацгрупите (на немски: Einsatzgruppen) са специализирани подразделения на германската паравоенна организация СС, действали по време на Втората световна война. Те са отговорни за множество масови убийства на цивилни в окупираните територии и играят ключова роля в т.нар. „окончателно решение на еврейския въпрос“. Използвани са за справяне с:[1]
- политическите противници;
- расовите противници (основно евреи);
- партизани;
- католическото духовенство;
- аристократи.
Айнзацгрупи | |
Разстрел на цивилни в Украйна през 1942 г. | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1939 – 1945 г. |
Държава | Германия |
Клон | СС |
Командири | |
Ръководител | Райнхард Хайдрих (1939 – 1942) Ернст Калтенбрунер (1943 – 1945) |
Айнзацгрупи в Общомедия |
Според някои оценки, Айнзацгрупите и спомагателните им войски са отговорни за над 2 милиона убийства, от които поне 1,3 милиона – евреи.[2]
Айнзацгрупите са сформирани от служители на полицията за безопасност (Зипо), полицията (състояща се от Гестапо и криминалната полиция (Крипо)), службата за сигурност, полицията за поддържане на реда (Орпо) и Вафен-СС.[3][1]
Първите айнзацгрупи са създадени по време на аншлуса на Австрия към Райха през 1938 г.[1] Те добиват голямо значение за поддържане на реда в окупираните територии след избухването на Втората световна война, и в частност по време на войната с Полша (1939) и нахлуването в СССР (1941).[1]
Под ръководството на Хайнрих Химлер и надзора на Райнхард Хайдрих Айнзацгрупите действат в окупираните територии от райха след нахлуването в Полша и последвалото нахлуване в Съветския съюз. Действията им се разпростират от избиването на няколко души до операции, продължаващи няколко дни, като например масовите избивания при Бабин Яр, където загиват 33 771 евреи.[4]
По нареждане на Адолф Хитлер Верхмахтът е кооперирал с Айнзацгрупите и им е предоставял логистическа поддръжка.[3] След нахлуването в СССР Айнзацгрупите са разделени на четири групи, според географското им поле на действие:[1]
- Айнзацгрупа A – Прибалтийските републики и Беларус;
- Айнзацгрупа B – Беларус;
- Айнзацгрупа C – Северна и Централна Украйна;
- Айнзацгрупа D – Южна Украйна, Бесарабия, Крим, Кавказ.
Групите са наброявали от 500 до 1000 души.[1] Общият размер на всичките групи е оценен на 3000 войници и 80 офицери.[5]
След края на войната, по време на Нюрнбергските процеси, от септември 1947 г. до април 1948 г. са обвинени 24 висши ръководни лица в престъпления срещу човечеството и военни престъпления.[5] Издадени са 14 смъртни присъди.[6]