Автократор
титла и военно звание / From Wikipedia, the free encyclopedia
Автократор (на гръцки: αὐτοκράτωρ; от αὐτός – „сам“ + κρατέω – „управлявам, властвам“ – в буквален превод: самовластващ, самодържец) е титла на самостоятелен, независим, суверенен владетел, който притежава цялата власт и управлява без каквито и да било представителни органи.
Терминът е гръцки превод на латинската титла император, с която са се наричали владетелите на Римската империя, и е използван от някои владетелите на Византийската империя.
Автократорът може да осъществява властта съвместно с аристокрацията, т. е. тя може да се делегира по благоволението на всевластващия, като по всяко време, той може да си я върна обратно – всичко зависи изцяло върховно от самия него.
Днес терминът се използва като синоним на деспот, тиран и диктатор, въпреки че всяка една от тези думи първоначално е имала отделно и различно значение.
Византийската императорска титла е заимствана от повлияните от Византия народи като Царство Грузия и балканските държави – Първото и Второто българско царство, Сръбското царство, Царство Грузия, а по-късно и Руското царство. В славянските държави терминат е използван в преведена форма на съответния език. Български владетели са се наричали самодържец, сръбски – самодржац, а руски: самодержец.