Абдул Азис
From Wikipedia, the free encyclopedia
Абдул Азис (османски турски: عبد العزيز; на турски: I. Abdülaziz) е 32-рият султан на Османската империя от 25 юни 1861 до 30 май 1876 година, когато е свален с държавен преврат.[1]Роден в двореца Ейюп, Константинопол (днешен Истанбул),[2][3] на 8 февруари 1830 г., Абдул Азис получава османско образование, но въпреки това е пламенен почитател на материалния напредък, постигнат на Запад. Той е първият османски султан, който пътува до Западна Европа, посещавайки редица важни европейски столици, включително Париж, Лондон и Виена през лятото на 1867 година.
Абдул Азис عبد العزيز | |
султан на Османската империя | |
Роден |
8 февруари 1830 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Истанбул, Турция |
Религия | ислям |
Управление | |
Период | 25 юни 1861 – 30 май 1876 |
Предшественик | Абдул Меджид I |
Наследник | Мурад V |
Герб | |
Семейство | |
Род | Османска династия |
Баща | Махмуд II |
Майка | Пертевниял валиде султан |
Братя/сестри | Абдул Меджид I |
Деца | Абдул Меджид II Юсуф Изеддин |
Подпис | |
Абдул Азис в Общомедия |
Освен страстта си към османския флот, който е бил третия по големина флот в света през 1875 г. (след британския и френския флот), султанът се интересува от документирането на Османската империя. Интересува се и от литература и е талантлив композитор на класическа музика. Някои от композициите му, заедно с тези на останалите членове на османската династия, са събрани в албума "Европейска музика в османския двор" в Лондонската академия за османска придворна музика.[4] Той е свален от власт на 30 май 1876 г. поради лошо управление на османската икономика и е намерен мъртъв шест дни по-късно при мистериозни обстоятелства.