Абас I Велики
From Wikipedia, the free encyclopedia
Абас I (на персийски: شاه عباس بزرگ), наричан Велики, е шах на Иран от 1587 до 1629 година. Той е петият поред, с най-успешното управление владетел от династията на Сефевидите и третият син на шах Мохамед (управлявал в периода 1578 – 1587 година).[1]
Абас I Велики شاه عباس صفوی | |
шах на Иран | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Иран |
Религия | Шиитски ислям |
Управление | |
Период | 1587 – 1629 |
Коронация | 1 октомври 1587 |
Предшественик | Мохамед Ходабанда |
Наследник | Сафи |
Семейство | |
Род | Сефевиди |
Баща | Мохамед Ходабанда |
Майка | Хаир Ал-Ниса Бегум |
Абас I Велики в Общомедия |
Коронясването на Абас става в трудно време за иранската държава. Неговият баща е слаб владетел и Иран е разделен между различните подразделения на армията на къзълбашите, които убиват майката и по-големите братя на Абас. Враговете на Иран – Османската империя и узбеките се възползват от политическата нестабилност в страната и завземат нови територии. През 1587 г. един от къзълбашките лидери убива шах Мохамед и коронясва 16-годишния Абас с надеждата, че неговата младост и неопитност ще доведат държавата до упадък. Но новият шах се оказва не така послушен, както враговете очакват. Той успява да ги разбие и да върне Иран по пътя на възхода. По-късно успява да опази държавата от нашествията на португалците и моголите (индийска династия, произхождаща от владетелите на Монголската империя[2]). Той е и голям строител, премества столицата на държавата от Казвин в Исфахан. По-късно ослепява и захвърля в тъмници собствените си синове.